Църква село Долно Луково

Това е  една от най-старите български църкви в община Ивайловград. Обявена е за архитектурен паметник на културата с местно значение. Датира от 1806 г., като според преданието е изградена тайно в съществуващата тогава дъбова гора само за 7 нощи. Определящ за кратките срокове на изграждане е бил османски закон, според който постройка, на която е сложен покрив, не се разрушава. Тя е ниска, полувкопана в земята проста каменна постройка без прозорци, покрита с тикли. Представлява еднокорабна сграда, със затворен притвор и двускатен покрив. Градежът е видима зидария от плоски речни камъни. Вкопана е в земята с цел да изглежда като обор, тъй като османските власти по това време не разрешавали строежа на църкви. Интериорът е дооформян чак до 1918 г. и има две отделения – мъжко и женско. Специален интерес представляват дърворезбения  иконостас с примитивната т. нар. "овчарска резба" и оригиналните икони от началото на XIX в. – дело на самобитни местни майстори. Храмът е богато изписан с изразителни, повлияни от фолклора, стенописи (темперна техника) и се отличава с примитивна иконография, като никъде не се среща образа на Иисус Христос. Част от тях са реставрирани в началото на 90-те години на миналия век от преподаватели и студенти от Художествената академия.  Църквата не е действаща от 1896 г., като в наши дни богослужение се провежда само на храмовия празник  “Св. Св. Константин и Елена” - (21 май).

Други предложения