Крепостта Лютица

Доскоро малко известна, крепостта „Лютица”, днес привлича все повече туристи, благодарение на проведените от екипа на доц. д-р Бони Петрунова разкопки.       Крепостта се намира в Източните Родопи на 6 км югозападно от Ивайловград. В близост до нея е изоставеното село днес Рогозово. „Лютица” не е просто укрепление. В заградената от крепостните стени площ  от 26 дка се е помещавал цял град, който при нужда е можел да скрие от нашественици  населението на околните селища. Стените с дължина над 600 м са в много добро състояние, като на места височината им е запазена до 10 м. Те очертават неправилна елипса, съобразена с конфигурацията на терена. Входът е само един, фланкиран от две правоъгълни кули. Укреплението има общо 13 кули. Материалът, от който е изградена крепостта е мрамор, което обяснява защо в медийното пространство този великолепен паметник стана известен като “Мраморният град”.

Историческите свидетелства за района на Ивайловград показват, че тази територия става част от българската държава още в началото на IX век, когато границата с Византия е минавала приблизително по същите места. „Лютица” достига своя разцвет в XIII-XIV век. След османското нашествие продължава да се използва църквата, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир.
       До момента археолозите са разкрили две църкви. По-ранната, от които е епископска базилика, обширен некропол, основи на жилищна кула, резервоар за вода, на дъното на който се откриват материали от времето на траките. При разкопките са  открити доказателства, че мястото е било обитавано от късната бронзова епоха до XVII век. Крепостните стени са издигнати през IV век. В IX век „Лютица” става епископски център, който се споменава многократно в изворите. По-ранната църква е трикорабна, богато украсена със стенописи и с пластично оформени пана от мрамор. По-късната е малка, с двускатен покрив, покрит с керемиди. Била е увенчана с кръст, който археолозите откриха сред разрушенията.

Други предложения